Зелената сделка и България

Какво означава Европейският зелен пакт за България

България ще одобри Зелената сделка, но също така тя влиза в графата „най-засегнати държави в Европа“ и следователно ще е необходимо адекватно подпомагане. 

В съобщение на пресслужбата на Министерски съвет е посочено: „Страната ни подкрепя и разчита на заявката на ЕК за адекватно подпомагане на най-засегнатите държави членки и региони в този процес и настоява за подробни оценки на въздействието на всички настоящи и бъдещи мерки, при отчитане на географското разположение, стартови позиции и национални специфики.“
За да могат държавите членки да се възползват от Фонда за справедлив преход трябва да изготвят лични планове за регулации и трансформации на регионите си. 

В страната ни видни представители на синдикатите КНСБ и КТ „Подкрепа“ се срещнаха с енергийния министър Теменужка Петкова, под претекст, че средствата, които в момента страната ни получава от европейски фондове ще намалеят, защото не се предвиждат нови средства, а по-скоро преразпределяне на такива от вече действащи фондове. Това са така наречените – Европейски социален фонд и Фонд за регионално развитие, от които страната ни получава сериозни финансови подпомагания. Казусът, който възниква, е на кои държави ще бъдат отпуснати повече средства, като зависимостта ни от въглища е сред най-голямата в Европа, наред с държави като Полша.

 Това е най-масовият проект на провеждане на зелени политики и реални действия в насока природосъобразност, който същевременно е обвързан в общата политика на Съюза. Пред страните членки се изправят много предизвикателства, като сред най-сериозните за нашата страна е как ще замени основните си източници на енергия – 48% от нашата енергия се произвежда от въглищни мощности, като през зимните месеци се стига и до 60% по думи на енергийния министър на България.
Електроцентралите в България, които използват въглища като основно гориво са: ТЕЦ Марица Изток 1, ТЕЦ Варна, ТЕЦ Марица Изток 3, ТЕЦ Бобов дол, ТЕЦ Марица Изток 1, ТЕЦ Русе Изток, ТЕЦ Марица 3, ТЕЦ Република.
Действията, които към момента са приети от управляващите е изготвяне на Консултативен съвет във връзка с Европейската зелена сделка. Заместник министър-председателят Томислав Дончев представи доклад, който поставя необходимостта от създаване на Съвет, който да е консултативен орган по въпросите свързани с общите приоритети на страната отнасящи се до Зелената сделка. С наредба министър-председателят Бойко Борисов назначава вицепремиера Томислав Дончев като председател на Съвета (повече за Консултативния съвет може да прочетете на сайта на държавен вестник - Постановление № 86 от 30 април 2020 г.).
В проекта, предложен от Томислав Дончев и по-късно приет, няма описани срокове за изпълнението на план за преструктуриране на икономиката на страната ни, както и поставени цели за някаква единица време. Необходимо е да се зададе въпроса също така Съвета дали ще продължава да бъде действащ и след изпълняването на условията по сделката. Като колективен консултативен орган е описано възможността за обсъждане на въпроси, вкарване на предложения и изработка на стратегия, но под никаква форма няма описана възможност за допитване към гражданите. Определена е като сфера, която решенията ще биват вземани от компетентните органи. 

При наличието на демокрация, критична маса и гражданско общество, относно решения, които ще преструктурират цялата икономика в страната ни и ще заменят основните ни източници на електроенергия, би било удачно да се инициира референдум за допитване до гражданите по важни въпроси. Като част от ЕС ние приемаме сделката, но възможността всяка страна да изготви план за преструктуриране е отпечатъкът, който ще се остави на база индивидуалност, нужди, географско положение и т.н. Възобновяемите източници на енергия или употребата на въздушни, водни и вятърни централи също крие своите рискове и е необходимо да бъдат направени експертни анализи - по какъв начин ще намалим своите въглеродни емисии. Наболял е въпросът сред нашето общество по темата АЕЦ Белене, АЕЦ Козлодуй – при работа на непълен капацитет на АЕЦ Козлодуй и казуса за изграждането на АЕЦ Белене – ние не допускаме възможност за използване на втория най-нисък източник на замърсяване след хидроенергията – ядрената енергия. Самата сделка не включва във фонда си за финансиране изграждането АЕЦ. За България чиста форма на справедлив преход без възможност да се инвестира в АЕЦ Белене е изключително трудно да бъде извършено.
Географските особености са основния фактор в употребата на възобновяеми източници на енергия. Необходим е експертен анализ, който със или без наличието на Зелената сделка,  е важен въпрос за страната ни.
Какъв капацитет на мощност имат в момента вятърните централи в страната ни, до колко може да бъде максимизирана ползата от тях, или кои са районите, които може да бъде инвестирано в построяването на нови, какъв ще бъде бюджета и очакваното производство на енергия. Също така какво ще струва на страната ни да инвестира в слънчеви панели, ВЕЦ-ове, и най-важния въпрос – какво се случва с ТЕЦ-овете, които в момента използват въглища (лигнитни, антрацитни, кафяви)? Отговор се дава в доклад на Baringa Partners, съфинансирано от Shell под наименованието „Ускореното преминаване от въглища към природен газ“, където се описват ползите за околната среда от изместването на въглищата като основно гориво и използването на природен газ. А колко ще ни струва това и кои ще бъдат основните ни вносители? Доколко Европейският съюз ще изпълни своя „Справедлив преход“? Въпросът около използването на алтернативните източници на енергия от много години не е само екологичен, а и икономически. Еколозите могат много лесно да дадат своята експертиза, като ние трябва да обърнем внимание, че проблемите пред които ще бъде изправена страната не са никак само до там колко ще струва преструктурирането на самите централи – проблеми, които възникват са също така при използването на възобновяеми източници на енергия са - как ще се съхранява изработената енергия, как ще се справим с повишаването на електрически транспортни средства и натоварването на електроснабдителната система? 

Дават се различни примери с нови технологии за съхранение на енергия като системи за компенсиране на въздух, помпено- акумулиращите водноелектрически централи, различни видове акумулаторни батерии и т.н. От проучването на информацията, което направих, не попаднах на данни какви негативи има от използването на възобновяемите източници на енергия, което дори да е по-малко в проценти като екологичен отпечатък, то е необходим да бъде описан като част от обективността при анализирането и вземането на решения. Но интересно събитие от днес (28.05.2020 г.) ни показва какво е да си водеща икономика в съюза и какво е да си страна от „засегнатите от прехода“ в сделката – Германия тази седмица ще отвори най-новата си въглищна електроцентрала - Централата Datteln-4, а нейния оператор Uniper ще започне да подава електроенергия на 30 май, показват данни на investor.bg. Страната, която е най-голямата европейска икономика и която сключи споразумение за прекратяване на въглищните електроцентрали до 2038 г., позволява на централата да започне работа.
Авторите на EUROACTIV, твърдят, че Зелена Европа без ядрена енергетика би изглеждала като мечта. Не и преди да се изведат от употреба централите, които използват твърдо гориво. Има разлика между спиране на ТЕЦ и спиране на ядрена централа. Ядрените мощности допринасят и за развитието на други индустрии – селско стопанство, промишленост и осигуряване на медицински изотопи. От Международната агенция за ядрена енергетика предупреждават, че затварянето на атомните електроцентрали от климатична гледна точка също би допринесло допълнителна вреда и се рискуват още тонове емисии въглероден диоксид. За да може ЕС да продължава да бъде конкурентноспособен, да осигурява работни места  и да се стреми към технологично лидерство, трябва да се възползва от чиста енергия на конкурентна цена. Това може да бъде получено от ядрената енергетика, ЕС трябва да признаят необходимостта от мястото на ядрената енергетика в Зелената сделка. Президентът а Международната агенция за атомна енергия Корнуел Феруца даде категорично изявление, че намаляването на емисиите на парникови газове е трудна цел без увеличение на ядрените мощности.
Седем от водещите европейски енергийни компании се обърнаха към Европейската комисия с искане да бъде преразгледан приноса на ядрената енергетика за климатичните цели на съюза и да бъде дадена оценка от учени и експерти, които са независими.
От друга страна, в доклад от Environmental Progress се посочва, че соларните панели спрямо ядрените централи произвеждат 300 пъти повече токсични отпадъци за единица енергия. Интересно сравнение има дадено още, което описва производството на едно и също количество електричество за 25 г. от соларни панели и ядрени централи и отпадъците се събират на футболно игрище, то ядрените отпадъци ще достигнат височината на кулата в Пиза (52 метра), колкото до отпадъците от соларните панели – два пъти височината на Еверест или 16 километра.
Няма как да не се споменат ВЕЦ, които най-малко засягат здравето на хората и околната среда. България е с най-малък воден потенциал от всички балкански страни според Съюза на  производителите на екологична енергия, както и факта, че реките ни не са с постоянен воден отток през годината. По информация на експертни оценки на еколози до момента е усвоен 80% от хидроенергийния потенциал на реките ( с изключение на р. Дунав), което засяга 20% от реките. Еколозите се обръщат с въпрос дали е необходимо да се използват останалите 20% потенциал, за да бъдат унищожени тези 80% от реките. Условията по които се дава разрешително за изграждане на ВЕЦ не са съобразени с екологията, а по-скоро са съобразени с енергетиката. За да се използва максималния капацитет на водата и да бъде природосъобразен процеса на изграждане на ВЕЦ трябва да има цялостен план и всички ВЕЦ-ове да бъдат очертани в мрежа, като се вземе предвид кой от какъв вид е и на какви разстояния са един от друг, за да има възможност водата да бива пречиствана преди да се влее към друг ВЕЦ. Тук трябва се спомене и въпросът с популацията на рибите, но само като проблем, който трябва да бъде маркиран, а не като предмет на изследването.
И последно, но не на последно място е възобновяемата енергия от вятъра, която не произвежда отпадъци или парникови газове, но за сметка на това не можем да разчитаме на ветровете, които са непостоянни и не винаги предвидими. За разлика от соларните панели, земите под ветропарковете могат да продължават да се използват за земеделие.
До колко може да разчитаме на енергия от вятъра се поставя въпроса след разглеждане на изследване на учени от Китайската академия на науките и Университета Пардю в САЩ и тяхната публикация - Observed and global climate model based changes in wind power potential over the Northern Hemisphere during 1979–2016, която анализира данни от 1000 метеорологични станции в света и в 67% от тях се наблюдава спад в потенциала на вятъра. Става ясно от изследването, че скоростта на повърхностния вятър намалява, а с това и потенциала на вятърната енергия. За в Европа загубата е 30%. Това е и доста тревожен факт за Китай, която разполага с най-големите вятърни мощности в света.

Всички технологии продължават да бъдат усъвършенствани всеки ден. Необходими са цели, които да ни водят към по-зелена икономика и стремеж към по-ниски нива на замърсяване на въздуха, почвите и водите. Актуалността на проблема не означава обаче, че той трябва да бъде решен прибързано. Трябва да се подхожда максимално обективно, защото последиците от тези промени специално за България могат да имат негативен ефект, който да даде траен отпечатък във времето – икономически, социален, политически и екологичен. Консултативният орган, който вече е действащ по въпросите около сделката, трябва да осъзнае тежестта на решенията, които ще предлага, както и всяка отговорна институция да работи изключително професионално и максимално обективно в изготвянето на анализи на състоянието на ресорите, както и да не се опитваме да „притупаме“ тези процеси.

Ядрената енергетика е нещо, от което на този етап на развитие страната ни не би могла да се откаже, а и не е необходимо - нито пък да планира да разчита изцяло на възобновяемите източници на енергия. Към момента няма страна в Европейски съюз, която е готова изцяло да се откаже от притока си на ядрена енергия и това е основателно (с изключение на Германия, която планира до няколко години да закрие всички действащи ядрени мощности). Общата политика на съюза трябва да се стреми към конкурентоспособност и растеж. Консумацията на ядрена енергия по света не спира да нараства. Приоритетите на страната ни трябва да бъдат на първо място при всяко едно решение, което се взема. На фона на настоящата криза, която ни съпътства заедно с Covid-19, се поставят и нови проблеми пред вземането на решения, както за Съюза и неговите институции, така и за отделните страни членки. За България повече от всякога са необходими качествени стратегии, които да са всеобхватни и да предлагат реални решения, а не само описания на текущата обстановка.
Всички тези въпроси, които се представят в настоящия анализ, са само част от предизвикателствата, пред които сме изправени и трябва да вземем най-адекватните решения за страната ни поне за следващите 30 г. Те ще се отразят във всички сфери на живота ни.