Обичам стари сгради. Стените им пропити са с история. Четат се белезите на годините. Светлината огрява вече изгниващите повърхности, но те могат и да бъдат най-топлата гледка за някого, чиито спомени и сантименталност събужда това място. Емоции, несбъднати мечти, първата любов, първите трепети... разбито сърце, прояви на кураж. Всяко стъпало крачка е към минало, но и към бъдеще. Допирът на стария парапет може да ни накара да полетим, но и да рухнем в сълзи. Прозорците - в тях виждаме нас самите. С гледката през тях се връщаме към себе си - запитваме се кога отмина времето, ще бъдем ли отново истински, и настоящето ще ни спира ли дъха? *** И потегляме отново към живота си поправени, замислени за грешките, вече изоставени. Поучени от моменти изотминали, насочваме силата си, за да ги забравим. В сърцето ни се влива струя от мечти избледнели, илюзорни трепети на времето. Увековечени ли сме от нашите спомени да изпитваме тъга по отминалото, или просто страх ни е как жив
Интелектуален сбирщайн