Пропускане към основното съдържание

Монохромен разкош

Първи дни от една минала нова година.
Разходка из спомени.



Първи стъпки през новата година. Водят към изкуствo старо.
04.01.2019 г.


***

София сивее. Сивей, Сивушко. Сивото избира да е топло.
04.01.2019 г.

***

Монохромен разкош. От любими кадри разкош. Пътуване във времето.
04.01.2019 г.

Автор на снимките : Златина Манолова


Коментари

Популярни публикации от този блог

Един обикновен ден в квартал Редута, София

Един обикновен ден в квартал Редута, София Пия си кафе на терасата и пред очите ми се развива следната ситуация: Мъж паркира служебния си автомобил, с който прави доставки в близкото салонче, в случая без да носи нищо, явно по други причини - негова си работа. Сега ако носеше тежки чанти, бутилки и така нататък, да ги остави и да изчезне бързо, мооожех и да си затворя очите. Така де - паркира на 70% на тротоара, при наличие на около 10 свобони места за паркиране. Стоеше си безпроблемно около петнадесетина минути колата (за тези, които не ме познават пия си кафето бавно), та понеже на около 50 метра е входът на парка улицата пред нас винаги има движение на деца напред - назад. Момченце на около 7 години, каращо колелото по тротоара, както вероятно всеки ден нарежда майка му си караше спокойно и отиваше към близката насъбрала се група от деца. Колелото му се заклещи и удари (леко) между "прилежно" паркиралата кола и между стената на жилищната сграда. При няколко опита ...

Слепи, но с красиви души

  Слепи, но с красиви души Иска ми се да пиша, но какво ли вече е непознато?  Иска ми се да говоря, но какво ли вече не е казано?  Какво ни държи затворени в пространството между листа и вътрешния ни глас?  Нима можем да изживеем нови емоции, ако сме се оковали в старите?  Или пък да се изслушваме и да проявяваме разбиране?  Искаш ли да върнем времето? Ти ще ми говориш за мечтите си, а аз ще ти споделям болките си.  Ще пътуваме назад във времето, ще върнем истинското.  Може би за малко отново да бъдем хора... Раними, обичащи, страдащи, съчувстващи, грижовни, помагащи.  Греещи, усмихнати, обаятелни.   Слепи.  Слепи за примамливото, външното, скъпото, лесното, красотата, луксът, охолството.  Незрящи за онова, което ни вади от релсите на човечността.   Нека бъдем слепи, но да не се превръщаме в слепци.  Слепи, но с красиви души. (Снимки : Личен архив на автора)

Размисли по никое време

Доколко нашият етнос определя нашата идентичност? Доколко етносът и идентичността ни са предпоставки за конфликти? Тед Гър определя етническите групи като хора, които споделят дистинктивна и устойчива културна идентичност, базирана на общ произход, споделен опит и културни черти, обичайно поведение и дрехи, религиозни вярвания, език, физически изглед, раса, регион или местоживеене, традиционна заетост и история на завоеванието и репресията от културно различни хора.  Това изложение за мен покрива изцяло определението за етнически идентичности, защото етноса се характеризира на база дадените определения в понятието на Гър и характеристиките са специфични за различните региони на база и географски особености на населените места. Те сформират общи навици и подходи към ежедневието с които ще се отличават от останалите.  Културата е най-силния отпечатък, който оставят различните етноси, защото се предава през поколения и дори да има изменения в опита, региона, заетос...