Златина Манолова

Отново е лято. Отново ни се пътува. Отново се питаме на къде? Отново се ровим из страници, снимки, съвети, за път на далеч се готвим, искаме да търсим красивото, новото, чуждото. Но знаем ли какво ни чака тук у нас - в уж познатата България? Стоят самотни брегове, планини пустеят, чакат да се сетим ние за тях, че има какво да ни покаже нашата родина вика, но гласът и остава "глас в пустиня". Можете ли да чуете какво иска да ви каже? Дайте и шанс - ваша е! Oбичайте я и тя ще процъфтява, ценете я и се грижете за нея. Ще започна да ви говоря чрез моите запечатани моменти. Те са направени с много любов, както и с желание да покажа на света каква красота крием ние в малката ни страна! Приятели, Хей - нека си го пазим! Разходката ще започне през Северното Черноморие: Първа точка - Тюленово, Община Шабла  Пристъпваме към място, което е известно най-вече с посрещането на слънцето на 1-ви юли (July Morning), но и с много истории, леге

Един обикновен ден в квартал Редута, София Пия си кафе на терасата и пред очите ми се развива следната ситуация: Мъж паркира служебния си автомобил, с който прави доставки в близкото салонче, в случая без да носи нищо, явно по други причини - негова си работа. Сега ако носеше тежки чанти, бутилки и така нататък, да ги остави и да изчезне бързо, мооожех и да си затворя очите. Така де - паркира на 70% на тротоара, при наличие на около 10 свобони места за паркиране. Стоеше си безпроблемно около петнадесетина минути колата (за тези, които не ме познават пия си кафето бавно), та понеже на около 50 метра е входът на парка улицата пред нас винаги има движение на деца напред - назад. Момченце на около 7 години, каращо колелото по тротоара, както вероятно всеки ден нарежда майка му си караше спокойно и отиваше към близката насъбрала се група от деца. Колелото му се заклещи и удари (леко) между "прилежно" паркиралата кола и между стената на жилищната сграда. При няколко опита

Ние май сме си дронове.  Вървим и снимаме Борисов, управлява ни Радев. Навираме се на метър от лицето му, навираме си носовете в живота му.  Нинова ни зарежда батериите, Бойко ни ги цеди. Транспорт не ни е нужен, магистрали само за реклама - Бате да се покаже - и ние нали сме си дронове - обикаляме и снимаме.  Та за какво ни е - летим си, бленуваме.  Корона чао пеем си и гледаме Коцето, чалготеките да отворят чакаме и събираме квот останало е от чекмеджето с банкнотите.  На Бате смеем се, но и ние маските на очите си слагаме,  уж много знаеме, ама успеха все разминава ни се.  "Ши са опрайм" повтаряме си, на всеки нов политически проект вярваме си - на Слави, Божков и Манолова сега ще чакаме, че мина време и какви ги вършеха забравихме.  100 кила слушаме и толкова и ще станем, само скарата и ракията да имаме, че иначе ще изостанем.  Скрий са ма, ши та видят съседите - мъжът троснат повтаря и - важното е не кой си, а за какъв представяш се.

Какво означава Европейският зелен пакт за България България ще одобри Зелената сделка, но също така тя влиза в графата „най-засегнати държави в Европа“ и следователно ще е необходимо адекватно подпомагане.  В съобщение на пресслужбата на Министерски съвет е посочено: „Страната ни подкрепя и разчита на заявката на ЕК за адекватно подпомагане на най-засегнатите държави членки и региони в този процес и настоява за подробни оценки на въздействието на всички настоящи и бъдещи мерки, при отчитане на географското разположение, стартови позиции и национални специфики.“ За да могат държавите членки да се възползват от Фонда за справедлив преход трябва да изготвят лични планове за регулации и трансформации на регионите си.  В страната ни видни представители на синдикатите КНСБ и КТ „Подкрепа“ се срещнаха с енергийния министър Теменужка Петкова, под претекст, че средствата, които в момента страната ни получава от европейски фондове ще намалеят, защото не се предвиждат нови сред

Доколко нашият етнос определя нашата идентичност? Доколко етносът и идентичността ни са предпоставки за конфликти? Тед Гър определя етническите групи като хора, които споделят дистинктивна и устойчива културна идентичност, базирана на общ произход, споделен опит и културни черти, обичайно поведение и дрехи, религиозни вярвания, език, физически изглед, раса, регион или местоживеене, традиционна заетост и история на завоеванието и репресията от културно различни хора.  Това изложение за мен покрива изцяло определението за етнически идентичности, защото етноса се характеризира на база дадените определения в понятието на Гър и характеристиките са специфични за различните региони на база и географски особености на населените места. Те сформират общи навици и подходи към ежедневието с които ще се отличават от останалите.  Културата е най-силния отпечатък, който оставят различните етноси, защото се предава през поколения и дори да има изменения в опита, региона, заетостта или д

Обичам стари сгради. Стените им пропити са с история. Четат се белезите на годините. Светлината огрява вече изгниващите  повърхности, но те могат и да бъдат най-топлата гледка за някого, чиито спомени и сантименталност събужда това място. Емоции, несбъднати мечти, първата любов, първите трепети... разбито сърце, прояви на кураж. Всяко стъпало крачка е към минало, но и към бъдеще. Допирът на стария парапет може да ни накара да полетим, но и да рухнем в сълзи. Прозорците - в тях виждаме нас самите. С гледката през тях се връщаме към себе си - запитваме се кога отмина времето, ще бъдем ли отново истински, и настоящето ще ни спира ли дъха? *** И потегляме отново към живота си поправени, замислени за грешките, вече изоставени. Поучени от моменти изотминали, насочваме силата си, за да ги забравим. В сърцето ни се влива струя от мечти избледнели, илюзорни трепети на времето. Увековечени ли сме от нашите спомени да изпитваме тъга по отминалото, или просто страх ни е как жив