Слепи, но с красиви души Иска ми се да пиша, но какво ли вече е непознато? Иска ми се да говоря, но какво ли вече не е казано? Какво ни държи затворени в пространството между листа и вътрешния ни глас? Нима можем да изживеем нови емоции, ако сме се оковали в старите? Или пък да се изслушваме и да проявяваме разбиране? Искаш ли да върнем времето? Ти ще ми говориш за мечтите си, а аз ще ти споделям болките си. Ще пътуваме назад във времето, ще върнем истинското. Може би за малко отново да бъдем хора... Раними, обичащи, страдащи, съчувстващи, грижовни, помагащи. Греещи, усмихнати, обаятелни. Слепи. Слепи за примамливото, външното, скъпото, лесното, красотата, луксът, охолството. Незрящи за онова, което ни вади от релсите на човечността. Нека бъдем слепи, но да не се превръщаме в слепци. Слепи, но с красиви души. (Снимки : Личен архив на автора)
Интелектуален сбирщайн