Слепи, но с красиви души

Слепи, но с красиви души

Иска ми се да пиша, но какво ли вече е непознато?
Иска ми се да говоря, но какво ли вече не е казано?
Какво ни държи затворени в пространството между листа и вътрешния ни глас?
Нима можем да изживеем нови емоции, ако сме се оковали в старите?
Или пък да се изслушваме и да проявяваме разбиране?
Искаш ли да върнем времето?

Ти ще ми говориш за мечтите си, а аз ще ти споделям болките си.

Ще пътуваме назад във времето, ще върнем истинското.

Може би за малко отново да бъдем хора...

Раними, обичащи, страдащи, съчувстващи, грижовни, помагащи.

Греещи, усмихнати, обаятелни.

Слепи.

Слепи за примамливото, външното, скъпото, лесното, красотата, луксът, охолството.

Незрящи за онова, което ни вади от релсите на човечността.

Нека бъдем слепи, но да не се превръщаме в слепци.

Слепи, но с красиви души.

(Снимки : Личен архив на автора)

Коментари

If today was your last day

Обичам стари сгради. Стените им пропити са с история. Четат се белезите на годините. Светлината огрява вече изгниващите повърхности, но те могат и да бъдат най-топлата гледка за някого, чиито спомени и сантименталност събужда това място. Емоции, несбъднати мечти, първата любов, първите трепети... разбито сърце, прояви на кураж. Всяко стъпало крачка е към минало, но и към бъдеще. Допирът на стария парапет може да ни накара да полетим, но и да рухнем в сълзи. Прозорците - в тях виждаме нас самите. С гледката през тях се връщаме към себе си - запитваме се кога отмина времето, ще бъдем ли отново истински, и настоящето ще ни спира ли дъха? *** И потегляме отново към живота си поправени, замислени за грешките, вече изоставени. Поучени от моменти изотминали, насочваме силата си, за да ги забравим. В сърцето ни се влива струя от мечти избледнели, илюзорни трепети на времето. Увековечени ли сме от нашите спомени да изпитваме тъга по отминалото, или просто страх ни е как...

Прочетете още

Heaven is a place on earth - part 1

Отново е лято. Отново ни се пътува. Отново се питаме на къде? Отново се ровим из страници, снимки, съвети, за път на далеч се готвим, искаме да търсим красивото, новото, чуждото. Но знаем ли какво ни чака тук у нас - в уж познатата България? Стоят самотни брегове, планини пустеят, чакат да се сетим ние за тях, че има какво да ни покаже нашата родина вика, но гласът и остава "глас в пустиня". Можете ли да чуете какво иска да ви каже? Дайте и шанс - ваша е! Oбичайте я и тя ще процъфтява, ценете я и се грижете за нея. Ще започна да ви говоря чрез моите запечатани моменти. Те са направени с много любов, както и с желание да покажа на света каква красота крием ние в малката ни страна! Приятели, Хей - нека си го пазим! Разходката ще започне през Северното Черноморие: Първа точка - Тюленово, Община Шабла Пристъпваме към място, което е известно най-вече с посрещането на слънцето на 1-ви юли (July Morning), но и с много истории, леге...

Прочетете още

Един обикновен ден в квартал Редута, София

Един обикновен ден в квартал Редута, София Пия си кафе на терасата и пред очите ми се развива следната ситуация: Мъж паркира служебния си автомобил, с който прави доставки в близкото салонче, в случая без да носи нищо, явно по други причини - негова си работа. Сега ако носеше тежки чанти, бутилки и така нататък, да ги остави и да изчезне бързо, мооожех и да си затворя очите. Така де - паркира на 70% на тротоара, при наличие на около 10 свобони места за паркиране. Стоеше си безпроблемно около петнадесетина минути колата (за тези, които не ме познават пия си кафето бавно), та понеже на около 50 метра е входът на парка улицата пред нас винаги има движение на деца напред - назад. Момченце на около 7 години, каращо колелото по тротоара, както вероятно всеки ден нарежда майка му си караше спокойно и отиваше към близката насъбрала се група от деца. Колелото му се заклещи и удари (леко) между "прилежно" паркиралата кола и между стената на жилищната сграда. При няколко опита ...

Прочетете още

Златина Манолова

Търсене в този блог