Един обикновен ден в квартал Редута, София

Един обикновен ден в квартал Редута, София

Пия си кафе на терасата и пред очите ми се развива следната ситуация:

Мъж паркира служебния си автомобил, с който прави доставки в близкото салонче, в случая без да носи нищо, явно по други причини - негова си работа. Сега ако носеше тежки чанти, бутилки и така нататък, да ги остави и да изчезне бързо, мооожех и да си затворя очите.
Така де - паркира на 70% на тротоара, при наличие на около 10 свобони места за паркиране.
Стоеше си безпроблемно около петнадесетина минути колата (за тези, които не ме познават пия си кафето бавно), та понеже на около 50 метра е входът на парка улицата пред нас винаги има движение на деца напред - назад.

Момченце на около 7 години, каращо колелото по тротоара, както вероятно всеки ден нарежда майка му си караше спокойно и отиваше към близката насъбрала се група от деца.

Колелото му се заклещи и удари (леко) между "прилежно" паркиралата кола и между стената на жилищната сграда. При няколко опита да мине от там - неуспешни, момчето излезе на улицата и мина по нея.

Какво нередно има в тази история, случва се, минал е по улицата, ти не си ли карала като дете по улицата, какво ми се правиш на много знаеща, можеща, умна, съдиш хората, гледай себе си, айде бе баба ти все едно само по тротоара си е карала колелото, аз съм карал като дете навсякъде без да знаят наще и съм жив нали, кво ми е. 

Всички тези въпроси ми ги спестете, ако ще четете тази публикация.
Става въпрос за даването на пример.

                         

Наскоро по радиото (без значение кое) слушах изявление, където специалисти коментираха протестите, както и поведението на младите, чудеха се какво ги кара да са толкова активни.
Х лице коментира, че младите до сега едва ли не са си мислели, че живеят в уредена европейска държава, събитията от последните седмици с Росенец и нахлуването на Гешев рязко са им отворили очите и са осъзнали реалността в България, за това са толкова активни на протестите и търсят справедливост.

Децата на България виждат несправедливостта, неспазването на мерки, закони, изисквания, липсата на морал, не поемането на отговорност и ред други характеристики на много българи, минавайки и през тотално опорочена образователна система, където ги учат на разделение още повече и създават у тях несигурност, биват унижавани, както и учителите ги подценяват и ги мерят по лични предпочитания, а не държавни изисквания, или такива специфични за учебното заведение.

На кой му се е случвало да е разочаровано дете, което иска справедливост? Сигурно съм единствена, ама едва ли.

В този ред на мисли искам да си зададете въпроса какъв пример сте вие и да анализирате действията си - бихте ли дали себе си за пример на децата си, без да ги лъжете и криете информация, можете ли да бъдете искрени, когато говорите какви сте ги вършили и искате ли да се промените, за да бъдете по-добри за себе си и за околните?
За демокрацията са нужни хора, които осъзнават, че живеят в общество и действията им рефлектират на останалите.

Аз не се казвам Ахмед Доган и нямам частен плаж, живея в общност и завися от нея. 

Ако искаме да си служим с демократични механизми, трябва да се научим да мислим демократично и да поемаме отговорност за действията си - ние сме демоса!

#togetherWeBiuld

Източник на снимките : pixabay.com