Пропускане към основното съдържание

If today was your last day

Обичам стари сгради. Стените им пропити са с история.
Четат се белезите на годините. Светлината огрява вече изгниващите  повърхности, но те могат и да бъдат най-топлата гледка за някого, чиито спомени и сантименталност събужда това място. Емоции, несбъднати мечти, първата любов, първите трепети... разбито сърце, прояви на кураж.


Всяко стъпало крачка е към минало, но и към бъдеще. Допирът на стария парапет може да ни накара да полетим, но и да рухнем в сълзи. Прозорците - в тях виждаме нас самите. С гледката през тях се връщаме към себе си - запитваме се кога отмина времето, ще бъдем ли отново истински, и настоящето ще ни спира ли дъха?

***

И потегляме отново към живота си поправени, замислени за грешките, вече изоставени. Поучени от моменти изотминали, насочваме силата си, за да ги забравим. В сърцето ни се влива струя от мечти избледнели, илюзорни трепети на времето. Увековечени ли сме от нашите спомени да изпитваме тъга по отминалото, или просто страх ни е как животът ще ги превърне в срутена сграда. А нали и бъдещето един ден ще се превърне в нечие минало... 

***

Поправяме си грешките? Закърпваме ли скъсаното, или избираме новото? Живеем, но раними сме, личи ни бремето. Ние се сбръчкваме, а прозорците чупят се. Помъдряваме с годините, но те не връщат се. Носим само себе си, но и често губим се.


***

Кръговратът на живота развежда ни, из зими и пролети, из есента и лятото, води ни по пътя ни, а ние се съпротивляваме.
Трябва да се водим по красивото, да го виждаме навсякъде. Да бъдем уверени в правотата си, да признаваме, щом грешни сме. Да бъдем себе си не, не казвай, че погрешно е.
Да вярваме у другиго кога превърна се в комедия?
Добродетелите се превръщат в лоши качества - убиваме естественото, живеейки изкуствено. И накрая ще страдаме само ние - истинските, защото създадани сме от живота и сътворяваме живот.

Бленуването по отминалото ни помага да ценим стойността на настоящето.

Снимки - личен архив на автора

Коментари

Популярни публикации от този блог

Един обикновен ден в квартал Редута, София

Един обикновен ден в квартал Редута, София
Пия си кафе на терасата и пред очите ми се развива следната ситуация: Мъж паркира служебния си автомобил, с който прави доставки в близкото салонче, в случая без да носи нищо, явно по други причини - негова си работа. Сега ако носеше тежки чанти, бутилки и така нататък, да ги остави и да изчезне бързо, мооожех и да си затворя очите.
Така де - паркира на 70% на тротоара, при наличие на около 10 свобони места за паркиране.
Стоеше си безпроблемно около петнадесетина минути колата (за тези, които не ме познават пия си кафето бавно), та понеже на около 50 метра е входът на парка улицата пред нас винаги има движение на деца напред - назад. Момченце на около 7 години, каращо колелото по тротоара, както вероятно всеки ден нарежда майка му си караше спокойно и отиваше към близката насъбрала се група от деца. Колелото му се заклещи и удари (леко) между "прилежно" паркиралата кола и между стената на жилищната сграда. При няколко опита да мине от та…

Монохромен разкош

Първи дни от една минала нова година. Разходка из спомени.


Първи стъпки през новата година. Водят към изкуствo старо.
04.01.2019 г.

***

София сивее. Сивей, Сивушко. Сивото избира да е топло.
04.01.2019 г.

***
Монохромен разкош. От любими кадри разкош. Пътуване във времето.
04.01.2019 г.

Автор на снимките : Златина Манолова