If today was your last day

Обичам стари сгради. Стените им пропити са с история.
Четат се белезите на годините. Светлината огрява вече изгниващите  повърхности, но те могат и да бъдат най-топлата гледка за някого, чиито спомени и сантименталност събужда това място. Емоции, несбъднати мечти, първата любов, първите трепети... разбито сърце, прояви на кураж.

Всяко стъпало крачка е към минало, но и към бъдеще. Допирът на стария парапет може да ни накара да полетим, но и да рухнем в сълзи. Прозорците - в тях виждаме нас самите. С гледката през тях се връщаме към себе си - запитваме се кога отмина времето, ще бъдем ли отново истински, и настоящето ще ни спира ли дъха?

***

И потегляме отново към живота си поправени, замислени за грешките, вече изоставени. Поучени от моменти изотминали, насочваме силата си, за да ги забравим. В сърцето ни се влива струя от мечти избледнели, илюзорни трепети на времето. Увековечени ли сме от нашите спомени да изпитваме тъга по отминалото, или просто страх ни е как животът ще ги превърне в срутена сграда. А нали и бъдещето един ден ще се превърне в нечие минало... 

***

Поправяме си грешките? Закърпваме ли скъсаното, или избираме новото? Живеем, но раними сме, личи ни бремето. Ние се сбръчкваме, а прозорците чупят се. Помъдряваме с годините, но те не връщат се. Носим само себе си, но и често губим се.

***

Кръговратът на живота развежда ни, из зими и пролети, из есента и лятото, води ни по пътя ни, а ние се съпротивляваме.
Трябва да се водим по красивото, да го виждаме навсякъде. Да бъдем уверени в правотата си, да признаваме, щом грешни сме. Да бъдем себе си не, не казвай, че погрешно е.
Да вярваме у другиго кога превърна се в комедия?
Добродетелите се превръщат в лоши качества - убиваме естественото, живеейки изкуствено. И накрая ще страдаме само ние - истинските, защото създадани сме от живота и сътворяваме живот.

Бленуването по отминалото ни помага да ценим стойността на настоящето.

Снимки - личен архив на автора